Не съм поствала нищо мнооого отдавна, не само защото водя скучен и еднообразен начин на живот, ами защото творческото ми Аз спеше летен сън. Сега, обаче, като се поразхлади времето ми се народиха купища идеи. И тъй, да почнем с вчерашното ми излизане... 
В хороскопа ми пише, че сряда и събота са ми щастливи дни; срядата с двата часа по математика никога не ми е била щастлив ден, но съботата... е на кого събота не му е щастлив ден. Аз вчера имах един мнооого прекрасен и пълноценен ден, защото се смях като луда почти целия следобед (не знам дали сте забелязвали, обаче когато човек се смее на глас на публични места, хората го гледат сякаш е наистина луд, та от там идва и сравнението ми). Бях стигнала до такова състояние, че питах колко пари ще ми дадат ако си набутам маркер в носа насред центъра, но слава богу  че братовчедка ми, с която бях, нямаше пари... Иначе си представям каква картинка щеше да е... Лъжа, не мога да си го представя! 
Умряхме да се хилим на един на вид уж немощен дядка, който си се разхождаше съвсем небрежно в парка, където пък ние съвсем небрежно бяхме окопирали една пейка, и ни подмина поне три пъти, преди да осъзнаем, че дънките с ниска талия на братовчедка ми правят чудеса... По-скоро сините й боксерки, а може би увеличеното с най-малко три диоптера зрение на въпросния дядка. Възмутени се преместихме на друга, по-безопасна пейка за да подслушваме разговора между двама гея, но ни омръзна много скоро, защото приличаше твърде много на най-обикновен клюкарски, женски разговор. 
Изтощени, решихме да заредим резервоара с по фунийка сладолед, който за нещастие имаше вкус на гума и се топеше със светлинна скорост, така че освен да напълним стомасите, можеше спокойно да заредим и една пералня с тъмни дрехи и да тестваме до колко Persil премахва петна от нещо, подобно на сладолед.
Това съвсем дребно нещо въобще не ни попречи да изживеем своя прекрасен и стремителен ден, вчера... :)