Странно нещо са това сънищата... Едно от малкото странни неща които свързват всички ни, защото всеки сънува, макар че малко хора помнят точно какво. 
Аз, за мое нещастие, помня всеки път точно какво съм сънувала. Не, не ме разбирайте погрешно - сънищата ми не са лоши, но на фона на действителността изглеждат толкова далечни и нереални, а са толкова красиви, че ти се иска да ги докоснеш, макар и за миг. И когато се събудиш разбираш, че желанието ти е неизпълнимо, както желанието на малко дете да стисне звезда в шепичката си. 
Най-често сънувам, че летя. Невероятно красиво усещане е, виждаш всичко от горе и хората ти се виждат дребни и незначителни. Човек би си помислил, че наистина съм летяла, но краката ми са се отделяли от земята най-много на няколко сантиметра. 
Когато бях малка, имах глупостта да разказвам какво съм сънувала и възрастните ми отговаряха презрително:
"Имаш много голямо въображение!" или "Защо пък никога не сънуваш как решаваш задачи?"   
Тогава млъкнах за винаги. Е, устата ми никога не стоеше затворена, но вече дори не споменавах думата "сън". Чаках да стана и аз възрастен, който не сънува как лети... Май така и не порастнах достатъчно.
Тогава се замислих за сънищата и хората. Дали пък това което сънуваш, наистина означава нещо, както разправят старите баби? И дали пък няма възрастни, които сънуват, че са деца и не си задават глупави въпроси като: "Защо не сънувах, че ме повишават", а се събуждат с усмивка на лицето, доволни от това, което са видели?