Sparkling angel I believed
You were my saviour in my time of need

Имаше време, в което както всички други, вярвах в приказките. Вярвах, че хората са добри, а лошите могат винаги да бъдат победени от добрия принц. Вярвах, че има феи и че ако само искаш достатъчно силно можеш да полетиш. 
Въобще приказките бяха абсулютна реалност и дотолкова се привързах към тях, че превърнах живота си в една голяма приказка. 
Да, обаче, лошите в моята приказка бяха твърде много, а Принц така и не се появи за да ги победи...

I cry, 
When angels deserve to die

Постепенно лошите почнаха да побеждават и нито добрата фея дойде на помощ, нито аз успях да излетя някъде надалеч. 
Много странни същества са хората... Рядко са тези които наистина ще се зарадват на някой щастлив човек, ще скърбят с някой нещастен и ще се смеят на глас, когато им е смешно. И въпреки това, аз дълго вярвах, че все още има истински хора. 
Твърде дълго дори, защото въпреки многото опарвания, аз продължавам да търся доброто в Черната вещица и Злия крал. А трябва да спра да го правя, ако искам приказката ми да бъде щастлива. А може би просто трябва да спра да вярвам в приказки и всичко ще се оправи.
Защото знаете ли колко ужасно трудно е да намериш Принц на бял кон сред градското движение и задръстванията?! Почти невъзможно! Почти...

Създавай!