Има време в което се чувствам абсулютно безполезен плужек и последната седмица беше точно такава. Не че по принцип съм някога полезна с нещо, но когато АЗ се чувствам така просто подлудявам. Постоянно си мисля за онези красиви думички, които използват велики автори, но изобщо не се сещам какви точно бяха или пък за тези дълги, сложни и неразбираеми думи, които пък правят нещо съвсем елементарно да звучи философски и задълбочено. Оставам си само с мисленето...
Безполезността ми е отличителна черта, но е много тежко когато се съчетае с юлските горещини. Аз съм нещо като Йети или някой санбернар - не понасям жегата и тя ме изтощава напълно и освен потна като прасе, се чувствам още по-безполезна.
Гледам племенника си, който е на 5 месеца и си мисля:
Ехх, това е живота - да те хранят с храна, която дори не се налага да дъвчеш, да те разнасят по цял ден наоколо и да се правят на маймуни за да те разсмеят. 
И никой, никога няма да те обвини в безполезност! Пфу, какво му става на този свят? Къде е разликата между 18 годишно, работоспособно момиче и 5-месечно бебе не разбирам! :)