Hi-Hi

Обещах да ти пиша за морето и ето пиша ти: изкарах си едни много яки два дена в Несебър.
Голямо шоу беше. Аз се натоварих на един автобус от Варна за Несебър, обаче то за късмет не уцелих правилната спирка. Гледам аз, спираме на много готина малка автогара, новичка и над разписанието пише "Община Несебър" и си викам "Аха, пристигнах." и слязох. Те всички слязоха и аз, барабар Петко с мъжете, да не остана по-назад и аз слязох. И автобуса си замина. Аз малко се постреснах, ама нали знам че спира и в Стария Несебър и набързо се поуспокоих. Но не за дълго... Цвета трябваше да ме чака на спирката, а я няма. Звъня и аз и я питам къде е, а тя ми вика "На спирката те чакам.". Опа... аз съм на спирката, тя е на спирката, а не се виждаме... какъв е извода - на две различни спирки сме. Шаш и паника... Почвам аз да се оглеждам и виждам с големи букви пише: КУБАН. ОЛЕ, ама аз даже не съм в Несебър! Добре че тоз Кубан го знаех от престоя ни покрай абитуриентските в... Слънчев Бряг... Да, бях се стоварила в Слънчев бряг вместо в Несебър, и чак после се усетих, че всички които слязоха бяха всъщност група датчани. Пфу... Натоварвам се аз от там на градски транспорт и слизам тоя път на правилната спирка. Тя Цвета едва не ме извлачи навън от автобуса, че се беше изплашила да не би пак да объркам нещо.  Ходихме да плуваме в седем и половина вечерта, ама важното е че и аз видях морето...
После си изкарахме една безумна вечер. Скали, море, огън, наденички, бира, китара... Това са все свещенни думички. Както и да ги подредиш, винаги се получава нещо съвършенно... 
Малко зор ни беше със съня обаче. Цвета работи пък и беше първа смяна на следващия ден и трябваше да се приберем по раничко. И понеже трябваше, се прибрахме в 4.30h и спахме три часа. Аз поне спах три часа, защото последния половин в който можеше да спя, прекарах в безплодни опити да събудя Цвета за работа. Тя най-накрая речи да стане и аз със сладост откъртих за още половин час и после още половин час безплодни ошити да събудя тоя път Косьо (за да ти разясня ситуацията: Цвета си живее в една квартира с Косьо, който аз познавам от преди, един много добър мой приятел и едно момиче много яко. Което прави четирима човека, с мен - пет, в един гараж. Добре че нея вечер моя приятел и момичето бяха в Бургас.). И тъй, Косьо уж се събуди и аз се завлякох при Цвета в кафенето да пия кола за да се събудя най-накрая и аз. По-късно през деня се установи, че втората ми мисия се е оказала невъзможна и Косьо пак е заспал и беше закъснял за работа с некакви си 2-3 часа...  
Вечерта, като свърши Цвета работа, щяхме да ходим на плаж и легнахме уж за малко да си починем само и двете отцепихме много яко. Бяхме оставили светнато, вратата отворена и спим... Към един без нещо през нощта се връщат Косьо и моя приятел от работа. Цвета се рабучава, че много шум вдигат, а аз още спя и не съм ги чула даже. Гледай колко интересно - сутринта като я будих не ме чу въобще, а вечерта развила страшен слух... Както и да е, аз станах и пак чак сутринта - към 5.30h легнах пак. Е, тогава вече спях с отворени очи, честно ти казвам. Нали знаеш аз какъв странен тип съм - като ми се доспи и край... Мога да заспя до тонколоните на дискотека и туй е... 
И така, хубаво си изкарах. Освен пясък на някой места, нищо друго не ми остана от морето, но пък на кого му пука за морето, когато си с хората, които те правят щастлив...

ПОЗДРАВИ

ПП: Ракията, дето я бях скрила зад дивана я няма. Да имаш случайно нещо общо???