Постинг
21.11.2007 00:06 -
смисъл?!
Не съм писала от векове. Не, че няма за какво, просто напоследък губя смисъла на нещата.
Твърде често взе да ми се случва просто да гледам около себе си, без да виждам нищо. Последните месеци включих на автопилот и постепенно всичко се завъртя около мен, а аз само седя на едно място без да помръдна.
Гледам около себе си, а не виждам нищо... Хората постепенно загубиха чертите на лицата си, после цветовете си, докато не се превърнаха в бледи силуети на хора. Въпреки това продължават да пълнят улиците и нито дъжда, нито снега спира устрема им. На къде? Какво търсят тези силуети, които се стрелкат покрай мен, а аз само седя на едно място и гледам. Дори когато вървя, в автобуса или тролея винаги е едно и също - аз стоя, а те бързат. Вече не се интересувам какво става около мен, не ме интересува и какво става в мен, просто изгубих смисъла.
И странното е, че това стана просто ей така - без повод и причина. Или поне аз не знам какви са, ако случайно са се прокраднали под носа ми. Глупаво! Колко глупаво е човек да не се разбира. Аз сигурно съм най-големия глупак на света.
Четох, че човек може да предприеме духовно пътуване на всеки 7 години от живота си. Почнах да го обмислям веднъж - просто ей така, от скука, и после се сетих , че съм атеист. Къде търсят духовното атеистите? Дали и за тях има някъде малко кътче обетована земя или трябва да вложа цялата си енергия в това да повярвам в нечии бог? Защото не виждам смисала даже във вярването. За какво ще ми е тогава духовно пътуване, като няма капка духовност в мен!? И въпреки това, имам още 2 години докато изтекат моите 7, а до тогава може да се намери някой забравен от всички бог, който само чака, някой пак да се обърне към него. До тогава поне ще се опитам да си върна смисъла, който така мръсно ми се изплъзна между пръстите.
Твърде често взе да ми се случва просто да гледам около себе си, без да виждам нищо. Последните месеци включих на автопилот и постепенно всичко се завъртя около мен, а аз само седя на едно място без да помръдна.
Гледам около себе си, а не виждам нищо... Хората постепенно загубиха чертите на лицата си, после цветовете си, докато не се превърнаха в бледи силуети на хора. Въпреки това продължават да пълнят улиците и нито дъжда, нито снега спира устрема им. На къде? Какво търсят тези силуети, които се стрелкат покрай мен, а аз само седя на едно място и гледам. Дори когато вървя, в автобуса или тролея винаги е едно и също - аз стоя, а те бързат. Вече не се интересувам какво става около мен, не ме интересува и какво става в мен, просто изгубих смисъла.
И странното е, че това стана просто ей така - без повод и причина. Или поне аз не знам какви са, ако случайно са се прокраднали под носа ми. Глупаво! Колко глупаво е човек да не се разбира. Аз сигурно съм най-големия глупак на света.
Четох, че човек може да предприеме духовно пътуване на всеки 7 години от живота си. Почнах да го обмислям веднъж - просто ей така, от скука, и после се сетих , че съм атеист. Къде търсят духовното атеистите? Дали и за тях има някъде малко кътче обетована земя или трябва да вложа цялата си енергия в това да повярвам в нечии бог? Защото не виждам смисала даже във вярването. За какво ще ми е тогава духовно пътуване, като няма капка духовност в мен!? И въпреки това, имам още 2 години докато изтекат моите 7, а до тогава може да се намери някой забравен от всички бог, който само чака, някой пак да се обърне към него. До тогава поне ще се опитам да си върна смисъла, който така мръсно ми се изплъзна между пръстите.
Търсене
За този блог
Гласове: 34
Архив