Хензел и Гретел
забравени детски приказки - част 1
Имало едно време една много, ама много красива жена, с бляскави руси коси, дълбоки сини очи и тяло изваяно от боговете, която работела в малка автомивка...
Та въпросната жена след тежка, купонджийска нощ се срещнала с мъжа на живота си, който очевидно също бил изкарал мъчителна нощ, пред бутилка водка със съмнително съдържание. Той пък, бил известен като селския плейбой и имал забележителен успех сред жените...
И така след една страстна пиянска нощ, скъсан кондом и строшени очила - 9 диоптер, плейбоят се събудил в прегръдките на новата си спътница, попипал с ръка околко възглавницата си за да намери очилата си, но след като ръката му се плъзнала надолу, той с погнуса установил, че това което пипа съвсем не е възглавница... Дамата, лежаща до него се изкикотила и го притиснала към големите си... гърди още по-силно.
Така започва нашета приказка - нататък на всички им е ясно какво става - бременност в малко градче, хора със закостенели разбирания, сватба... И след 9 месеца на бял свят се пръкнали две ревящи бебета, които нааквали всичко наоколо, но въпреки това били единственото утешение на бедния плейбой, който веднага след въпросната случка си направил лазерна терапия и смъкнал диоптрите си едва на 1.5. Кръстили близнаците Хензел и Гретел и дните се заточили бавно и монотонно, докато на шестата година от раждането им, плайбоят бил осъден на 30 години за няколко опита за убийство, но 15 му били опростени след като в съда видели жертвата, а именно прелестната му съпруга. Така той оставил малките си деца, сам сами в жестокия свят, под опеката на вече не чак толкова красивата дама, с която споделял живота си.
След 15 тежки години в Белене, плейбоят най-накрая бил пуснат да си върви и той бодро закрачил към родното си село, а сърцето му се смъквало в петите, като напикани гащи, всеки път щом помислел за жената която го чакала там, но мисълта за близнаците го карала да ускори крачка. Било точно по обяд, когато той влязъл в селото си, изпотен като кърлеж между краката на арабин, и се затичал към малката къщичка в която за последно зърнал любимите си Хензел и Гретел.
Тихо натиснал бравата и се вмъкнал в къщата. И ето пред него, с гръб стояло неговото порастнало вече момиченце, облечено в рокличка и миещо чиниите. Плейбойът се завтекъл да прегърне Гретел и едва успял да се спре когато тя се обърнала за да го посрещне:
"Татко!" - извикал Хензел и се увесил на врата на баща си, къпещ рамото му с горещи сълзи. Плейбоят за миг се поколебал, но после прегърнал момченцето си, което вече съвсем не изглеждало като момченце, а като зряла жена.
край на І част
