Под уличната лампа стояха двама влюбени, гледащи се един друг с премрежен, кравешки поглед.
- Ах, колко много та обичам, Жулиетоо...
Въздъхна възмургавичкия младеж и избърса стичащата се по устата му лига с опакото на ръката си, а момичето пред него само се изкиска и замахна да го удари закачливо.
- Кажи ми, Ромео, кажи ми какво точно обичаш в мене?
Ромео замълча ококорен, явно шокиран от неочаквания въпрос и после почна трескаво да мисли. За съжаление, както всеки друг мъж в подобна ситуация и той не измисли нищо съществено и само се усмихна загадъчно:
- Как ма, Жулието, не знайш ли?
Жулиета го изгледа тъпо и завъртя кичур от косата си, докато чакаше отговор. Ах как й се искаше да се сети нейния Ромео за някой хубав стих, за нещо красиво, с което да я омае, но той само продължаваше да стои и да я гледа втренчено.
- Ами... - най-сетне почна той и ръката на Жулиета с трепет замря в косата й. - Обичам черната ти коса...
- Ама тя косата ми е руса, бе Ромео, аз я почерних заради тия тъпи вицове за блондинки - е не ги разбирам и туй е. - Въздъхна разочаровано Жулиета и продължи да върти косата си. Ромео, усетил че положението му се изплъзва, реши да пробва с друго:
- Ма, Жулието, ма ти ни знайш ли, че тез твойте очи са като кюмюри черни и като дъна на бирена бутилка големи. Да гледаш, да гледаш, та да се ненагледаш. Айде сега, да те заведа у нас - да ти покажа туй онуй.
- Ами, Ромео, с колата ли ще ме заведеш?
Усмихна се  мистериозно Жулиета и се провеси на врата на възлюбения си.
- Даа..а. - измърмори на пресекулки Ромео и прегърна дамата си през кръста.
Жулиета се сгуши в рамото на Ромео. Добре я беше научила майка й да си избира мъже с пари, които да не са много умни - те такива се намираха често, но пък и умни забърсваше понякога.
- Айде че ми стана студено... - изчурулика бившата блондинка в ухото на младежа и той изсвири оглушително. В далечината се чу хлопане и скоро от мрака изплува едно сиво магаре, впрегнато в малка каручка.
В следващия момент се чу едно силно шляп, "ПОДЛЕЦ" и после бързо отдалечаващи се стъпки.
Под уличната лампа стояха две фигури - на млад, възмургав мъж и на малко сиво магаренце...